Шамарената фабрика: видео инсталация на Георги Господинов

С кратката си видео инсталация „Шамарената фабрика” писателя Георги Господинов се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Издърпването на ухо, шамарът, унижението все още са традиционна част от методите на домашното възпитание. А според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70 % от българите одобряват т. нар. „минимално насилие”.

Явявайки се в едно ново, неочаквано амплоа, Георги Господинов ни изненадва, но и ни предлага едно радикално продължение на заниманията си с детството и със социализма, които познаваме от романа „Физика на тъгата” и от проектите „Аз живях социализма” и „Инвентарна книга на социализма”. Заедно с това инсталацията „Шамарената фабрика” отдава почит на българското кино от 60-те и 70-те, което едновременно остро и чувствително е запечатало сцени на „минимално насилие” над деца, някои от тях класически за българските кино зрители. Наред с това новият визуален проект на Господинов има социален ангажимент, отворен е към настоящето, провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца у нас. Защото шамарените фабрики продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни. Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара.

Георги Господинов (1968) е един от най-четените у нас и превеждани български писатели. Сценарист е на няколко късометражни филма, сред които „Ритуалът” и „Омлет”, селектирани съответно за престижните фестивали Берлинале и Сънданс.

Сред най-новите му книги са „Невидимите кризи”, „Сватби на животни и неща” (в съавторство с дъщеря му Рая Господинова) и стихосбирката „Там, където не сме”. През 2015 г. е гост-професор в Хумболтовия университет (Берлин), където един от курсовете му е посветен на идеологии и детство през ХХ век.

Техническата реализация на проекта е на Калин Серапионов, звук – Досьо Амуджев.