Изложби

Оказва се, че организирането на един подобен конкурс може да се случи преди всичко с добрата воля и желанието за съвместна работа на няколко човека, после на институциите.

1. Стара Загора, Пазар на цигански булки 2. с. Рибново, Западни Родопи (ЧЕЧ), Традиционна помашка сватба, Чеиза на булката 3. Освещаване на православен храм в Благоевградско село, Митрополит Натанаил 4.

ПРАВОСЛАВНА МУЗИКА Християнството възниква в рамките на Римската империя. Разграничаването на западната Римска християнска църква от източната Църква в Константинопол става през 6 век поради различното тълкуване на християнските догми (въпреки че официалното разделяне на двете Църкви се извършва през XI в.).

Едва ли има нещо по-трудно за обяснение от двете най-необходими неща в ателието на божественото съзидание – ЖЕНАТА И СКУЛПТОРЪТ. ЖЕНАТА – едно ребро, откъснато от изваяния от кал Адам, което мъжът непрекъснато гони, без да стигне, с илюзиите на собственик – и СКУЛПТОРЪТ – далечен роднина на Бога, милиони години след своя прародител, се мъчи от същата кал да постигне съвършенството на онова, което никой не знае кога, какво може да очаква от него.

Рьоне Магрит рисува лула и пише „Това не е лула“. Иван Газдов рисува ръка, която държи лула и пише „Това не е ръка!“.

Една идея за ваканционно селище Няколко думи за къщите, лятото, морето Винаги, когато Павел Койчев ми се обади по телефона и с тайнствен глас ме кани в своето убежище –

Галерия СИБАНК отново представя лична колекция, защото културният живот на града, всъщност, се състои от частния живот на тези, които го обитават.

Янко Бонев се представя в галерия СИБАНК за първи път самостоятелно с кавалетна скулптура. В експозицията са включени 27 малки по формат скулптури от бронз и камък.

Филмът “Георги и пеперудите” драматично раздели публиката на онези, които са го гледали, и другите, които още не са. С типична за средата ни носталгия по различното, някои потенциални зрители дори търсеха копия на DVD ли поне касета – ей така, “на черно” един вид.

През 2001 година написах в световно известното словенското списание „Imago“ статия за българската фотография от 80-те години на миналия век. Тя се бе превърнала във феномен, заради артистичните си идентификации (в постмодерна перспектива), трудно постижими в другите области на персонално срамежливата соцкултура.