Изложби

Изложба по случай 30 години творческа дейност.

Изложбата на Ергин Чавушоглу и Константин Божанов в галерията на СИБАНК, София, обръща специално внимание на ролята на музиката в изразяването на културната идентичност.

Изложбата се организира съвместно с Националния исторически музей. Изложбата е част от една родолюбива инициатива, чието увенчаване с успех може да бъде истински повод за национална гордост – създаването на Пантеон като място на преклонение пред паметта и делото на най-достойните владетели на Средновековна България, в една от нейните стари столици Велико Търново.

Едва ли е необходимо да връщам подробно назад историята, за да докажа, че прозорецът е любим мотив на художниците. Появява се в най-разнообразни форми и сюжети, най-често властва в задния план, но понякога е важен акцент и дори център на цялата идея.

Господи, рядко съм виждал по-нехаен към собствения бит човек! И как настървено пушеше – повече от мен! Но така мислех, преди да го познавам добре…

В изложбата участват: Атанас Константинов, Ваня Димитрова, Василена Георгиева, Деница Димитрова, Иван Василев, Иван Георгиев, Ивона Начева, Илия Бояров, Катя Лазарова, Кристиан Терзиев, Марияна Петкова, Николай Недев, Олга Чолакова, Тодор Христов, Христина Иванова

Кой казва, че артистичната фотография (навремето я наричахме творческа) е станала демоде? Че бруталният документализъм, рекламната естетика и концептуалният минимализъм са я изместили?

В края на август миналата година Свилен Панайотов заминава за Исландия с приятели на познавателно пътешествие. За две седмици обикаля страната и пропътува около 3200 км.

Иван Газдов гостува отново с юбилей в галерия СИБАНК. Този път той чества 20 години от създаването на графикатурата – собствения му графичен жанр.Изложбата представя най-новият цикъл графикатури “Вратите на Рая”, “Тайната вечеря” – кавър класик графикатура по знаменитото Леонардово произведение и ретроспективен раздел с циклите “Нещо е излишно – нещо не достига”, “Еротични графикатури”, “Черни докосвания”, “Цветни версии”.

Павел Койчев с всяка изминала година (познавам го повече от тридесет) постепенно се превръщаше в баснописец. Не само защото из неговото изкуство – по пътеките на мита и паметта – се разхождаха овце, крави и биволи.