Изложби

Любомир Атанасов / Vampyr; Таня Колева / niavaah; Александър Богданов / feon; Лиляна Дворянова / lola; Огнян Радославов / al4en; Маргарита Бреннер-Григорова / avela;

Географии ОЗНАЧАВАНИЯ Има едно огледало с много диоптри, в него окото вижда: Черни точки и пъпки с бели връхчета, обгърнати с облачни сенки, лишеи, неочаквано изгрели луни/чки/ бели точки, струпани едни върху други години, разни други непростими неща, и накрая Земята от взиране плаче.

Изложбата е организирана съвместно със списание “9 месеца”. Фотографиите, подредени в галерията, представят кориците на списанието за 2005, 2006 и 2007 година с бебетата-финалисти от конкурса “Вашето бебе звезда – сега”.

На откриването на изложбата беше представена книгата на Светла Попдимитрова “Поетът и художниците – Емануил Попдимитров за изкуството и художниците” Изложбата се организира със съдействието на Национален литературен музей.

Съвместно с фондация “Проф. Николай Райнов” Далеч преди европейските държави да влязат в съюз го направиха хората. Особено артистите. Техните лични маршрути, често зад гърба на историята, се пресичаха върху картата на стария континент, от което се променяше картата на изкуството.

Кирил Прашков, заедно с Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов и др., принадлежи на авангардната вълна, вдигната преди петнадесетина години у нас от падането на комунизма.

Всяка година по традиция непосредствено преди Коледа и Нова година секция “Графика и илюстрация” към СБХ представя изложбата “Графика малък формат” като интересен и очакван преглед на съвременното ни графично изкуство.

Инсталацията Безкрайност е „машина на пространството“. То отвътре е по-голямо отколкото отвън. Дори не просто по-голямо, а направо безкрайно, но затворено в крайна форма.

Съвместно с Национален литературен музей Къща-музей “Иван Вазов” В спомените си писателят Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 година сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било своеобразна мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч своя любим поет.

Композицията “Бяла стая” е рискован опит да се търси “веществен еквивалент” – образ на категории извън сетивно-зримото. В галерийното пространство е изградена “стая” с ефирно прозрачни бели стени, изпълнена с безброй вързопчета, прогорени от въглените в тях.