Изложби

Куратор: Весела Ножарова Изложбата се организира със съдействието на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”. Xenos на гръцки означава чужденец, но също така има значението на особен и странен, едновременно на гост и на домакин.

Нещата извън нас? Метафори, метафори, метафори…софистицираният ни свят, се е оплел в метафори. Накъдето и да погледне човек, вижда все неща, които му заприличват на други неща, които пък напомнят на…

Атанас Нейков – Найо (1924 – 2003) Може да звучи странно, но приживе Баща ми беше направил множество самостоятелни изложби из Европа, но нито една в България.

Името на Николай Ников – Ничето е сред най-колоритните представители на софийската бохема от 60-те и 70-те години на миналия век.

“Ние вече сме Империя, и когато действаме като такава, ние създаваме собствена реалност. И докато вие изучавате тази реалност – критично, ако щете,– ние ще действаме отново, създавайки други нови реалности, които вие също може да изучавате, и именно така кръгът се затваря.

Изложбата на Ясен Гюзелев попада в „окото” на едно от централните противоречия на културата след Втората световна война – между четенето и гледането, между словото и изображението.

През 2005 година Александър Вълчев направи своя цикъл от фотографски портрети, наречен „Реминисценции”, който беше показан тогава в Софийска градска художествена галерия.

Портрети на Татяна Лолова, Кръстю Лафазанов и Кети Котева АРТИСТЪТ И АКТЬОРИТЕ (ИЛИ ЦЕЛУВКАТА НА ВЪЗХИЩЕНИЕТО) Иван Газдов умее не само да демитологизира, но дръзва да посегне и към съвременни митове.

През 1937 година Дечко Узунов е назначен за професор в Художествената академия в София. По това време той е вече изявен художник, с много отличия и необичайно млад за професор –

Изложбата се организира съвместно с Национално сдружение „Фотографска академия”. Бел епок – тя идва и в следосвобожденска България, но сякаш по-късно.