ПОД ЗНАКА НА ОРИОН: Последните разкрития от царския некропол на гетите

Археологическите открития в националния резерват „Сборяново” през последните години продължават да поднасят изненади, да превръщат в реалност митове и легенди, да потвърждават загатнати исторически събития, свързани с едно от най-интересните и най-справедливите сред тракийските племена – гетите.

Националният резерват „Сборяново” е разположен на двата бряга на река Крапинец, на 50 км. от река Дунав и на 6 км. от град Исперих. Сред първите изследователи на комплекса е австро-унгарският археолог, етнограф и географ Феликс Каниц. Според проф. Диана Гергова, ръководеща разкопките през последните години, Сборяново пази духа и руините на „Даусдава” — Града на вълците или Града на светлината, главната духовна и политическа столица на гетите през І хил. пр. Хр.

Техният полумитичен жрец и бог Залмоксис, древните автори не случайно считали за пророк, за законодател и за един от първите философи на траките. Светът на Залмоксис — свят на знание за Космоса и за земята, за числата, за човека и душата, става все по-видим и разбираем с разкопките от елитарния, царски некропол на гетите.

Проучванията на светилища и могили през годините, и особено през последните две години, са ярки доказателства за извисената култура, вярванията и политическия живот на гетите.

Археоастрономическите изследвания установиха, че подредбата на могилите в Сборяново като цяло внушава идеята за Млечния път — според древните — пътят на душата към космоса. Отделните групи от могили с различни размери могат да бъдат тълкувани като огледални отражения на най-ярките съзвездия, което е свързано с вярата на гетите в астралното безсмъртие.

Изложбата в галерия Credo Bonum ще хвърли светлина върху новите изключително важни открития, направени с разгръщането на проучванията на южната група могили от източния некропол, обединени под знака на Орион, с център Голямата Свещарска (Омуртагова) могила.

Златни дарове, положени в насипа на Голямата могила, монументална гробница, открита в обикалящите я могили, единствена у нас, впрегната в два коня, тракийска двуколесна колесница, погребенията на жреци и аристократи, на жертвопринесени коне и кучета, засипаните под могилните насипи глинени олтари, разкриват същността на мистериите на обезсмъртяването. Разпиляването на костите и докосването им от слънчевия лъч означавало освобождаването на душата от затвора на тялото, устремяването й към звездите и космоса. В духа на питагорейството, с което тясно е свързан Залмоксис, душата на човека била описвана с числа и пропорции. Със своите обреди гетите се стремели да управляват процеса на прераждането на душите към едно висше божествено състояние.

Находките разкриват и великолепието на погребалната церемония на известния с политическия си размах гетски владетел Котела, както и непознати страни от политическия живот на гетската държава във времето на нейния апогей от последните десетилетия на ІV до средата на ІІІ в. пр. Хр.

Изложбата е придружена от двуезичен каталог (на български и английски език).

Проф. Диана Гергова

Екипът на фондация Credo Bonum изказва специални благодарности на проф. Диана Гергова за изключителното съдействие при подготовка на изложбата и придружаващата я публикация.

</>