ОБРАЗОВАТЕЛНА | ПРОГРАМА АРТ СТАРТ 2025
ОБРАЗОВАТЕЛНА | ПРОГРАМА АРТ СТАРТ 2025
През 2025 г. „Арт Старт“ ще представи международен образователен модул: училище за художници. Посещавайки серия от лекции и участвайки в практически уъркшопи, младите художници ще могат да надградят професионалните си умения и възможностите си за бъдеща реализация. Партньори за образователна програма са Гьоте-институт България и Институт „Лист“ – Унгарски културен институт София.
Първа лекция от серията е на 26 февруари на куратора и преподавател Снежна Кръстева на тема: „Всичко, което искаме е да бъдем с изкуството? – Практически съвети за млади художници“. Вижте събитието тук.
Снежана Кръстева е куратор и преподавател, съосновател и съдиректор на Източнобалканския Институт за Изкуство и Архитектура в България. Била е Ръководител на кураторските програми на Биеналето за съвременно изкуство в Дирия, Саудитска Арабия (2024); Главен куратор в Luminous Art Foundation, Лисабон, Португалия (2022–2023) и Cтарши куратор в Музея за съвременно изкуство Garage (2013-2022). Тя е израснала между България и Мароко, завършила е Китайски език и литература в Университета в Нанкин, Китай (2004) и има магистърска степен по кураторски изследвания от Колежа Голдсмитс, Лондон, Великобретания (2011).
Кураторската практика на Кръстева е последователно интердисциплинарна. Нейни скорошни изложби включват „Ив Тошейн: Чеиз за Марс“ в Националната галерия, София, България (2024); „Лука Цветкович: Не се отказвам от хората“ в галерия One Night Stand, София, България (2023); „Дирк Кой: Лявата ръка на реалността“ в галерия One Night Stand, София, България (2023); „Боряна Пектова: Гори, Изгоряло, Ще гори“ в галерия 359plus, София, България (2023); „Ларс Нордби: Повторно създаване на паралакса“ в Института за съвременно изкуство, София, България (2022).
Тя се присъединява към Garage през 2013 г., където курира и съкураторства изложби като „Духовен труд: Продължителност, трудност и въздействие“ (2021); „Идващият свят: Екология като новата политика 2030-2100“ (2019); „Алора и Калсадиля: Присадка“ (2019); „Другият Транс-Атлантик. Кинетично и оптично изкуство в Източна Европа и Латинска Америка между 50-те и 70-те години на XX век“ (2018); първото Триенале на съвременното изкуство на Garage (2017); „NSK: ОТ КАПИТАЛ КЪМ КАПИТАЛ“ (2016); „Граматика на свободата: Пет урока“ (2015) и други. Тя инициира и реализира мащабни нови произведения с артисти като Ерик Булатов, Катерина Гросе (всички през 2015 г.), Ин Сюджен (2016), Урс Фишер (2016), Вячеслав Колейчук (2018) и Хуан Йонгпинг (2019).
Кураторската практика на Кръстева е последователно интердисциплинарна. Нейни скорошни изложби включват „Ив Тошейн: Чеиз за Марс“ в Националната галерия, София, България (2024); „Лука Цветкович: Не се отказвам от хората“ в галерия One Night Stand, София, България (2023); „Дирк Кой: Лявата ръка на реалността“ в галерия One Night Stand, София, България (2023); „Боряна Пектова: Гори, Изгоряло, Ще гори“ в галерия 359plus, София, България (2023); „Ларс Нордби: Повторно създаване на паралакса“ в Института за съвременно изкуство, София, България (2022).
Тя се присъединява към Garage през 2013 г., където курира и съкураторства изложби като „Духовен труд: Продължителност, трудност и въздействие“ (2021); „Идващият свят: Екология като новата политика 2030-2100“ (2019); „Алора и Калсадиля: Присадка“ (2019); „Другият Транс-Атлантик. Кинетично и оптично изкуство в Източна Европа и Латинска Америка между 50-те и 70-те години на XX век“ (2018); първото Триенале на съвременното изкуство на Garage (2017); „NSK: ОТ КАПИТАЛ КЪМ КАПИТАЛ“ (2016); „Граматика на свободата: Пет урока“ (2015) и други. Тя инициира и реализира мащабни нови произведения с артисти като Ерик Булатов, Катерина Гросе (всички през 2015 г.), Ин Сюджен (2016), Урс Фишер (2016), Вячеслав Колейчук (2018) и Хуан Йонгпинг (2019).
Матър клас на 1 и 2 март заедно с Флора Ваги на тема: „Основа на дипломата“. Целта на курса е да въведе и интегрира студентите в редиците на университетския и професионалния живот, както и да даде възможност за предлагане на насоки за дипломната тема и последващото им развиване, както и да въведе и подготви дипломния процес. По време на курса студентите имат възможност да развият свой собствен творчески профил и да изследват професионалната си идентичност.По време на курса практическите, теоретичните, методологическите и професионалните знания, необходими за дипломния процес, се преподават в няколко блока от познания.
Запознавайки се с унгарските и международни аспекти и ситуация на съвременния дизайн и творческо изкуство чрез разговори с представители на професията като наскоро завършили студенти, художници, собственици на галерии, куратори и арт мениджъри, студентите могат да получат информация за възможностите за изграждане на кариера в професията.
Включени са също разширяване на презентационните умения в допълнение към основите на обектната фотография, както и познаване и прилагане на графичните параметри на презентацията и практикуване на стиловете на презентация. Курсът включва: дипломен анализ, алумни презентации и дискусии, интервюта, обектна фотография, презентационни упражнения. Въз основа на тази информация и на това, което Флора ни каза, нашето впечатление е, че въпреки че нейният профил на художник е много специфичен и леко извън обхвата, нейният опит в управлението на дипломния курс все пак може да бъде приложим за вашата аудитория.
Запознавайки се с унгарските и международни аспекти и ситуация на съвременния дизайн и творческо изкуство чрез разговори с представители на професията като наскоро завършили студенти, художници, собственици на галерии, куратори и арт мениджъри, студентите могат да получат информация за възможностите за изграждане на кариера в професията.
Включени са също разширяване на презентационните умения в допълнение към основите на обектната фотография, както и познаване и прилагане на графичните параметри на презентацията и практикуване на стиловете на презентация. Курсът включва: дипломен анализ, алумни презентации и дискусии, интервюта, обектна фотография, презентационни упражнения. Въз основа на тази информация и на това, което Флора ни каза, нашето впечатление е, че въпреки че нейният профил на художник е много специфичен и леко извън обхвата, нейният опит в управлението на дипломния курс все пак може да бъде приложим за вашата аудитория.
Флора Ваги е ръководител на магистърска програма по бижута и метали в MOME от 2021 г. Тя завършва обучението си в училище за съвременни бижута „Alchimia“, Флоренция, Италия и в Universidad Nacional Autonoma de Mexico, Таско, Мексико, а по-късно получава магистърска степен в Кралски колеж по изкуствата, Лондон, Обединено кралство. Оттогава тя работи в няколко международни академични институции и организации както в Унгария, така и в чужбина. Като артист, нейни творби са включени и в частни колекции в САЩ, Канада, Белгия, Нидерландия, Германия, Австрия, Швеция, Обединеното кралство, Турция, Гърция, Тайланд, Унгария.
След това продължаваме с лекция на Станимир Стоянов на тема: „От критика на институциите към институционализация на критиката“. Вижте събитието тук.
Институционалната критика е художествена и теоретична практика, която се занимава с анализ и преосмисляне на рамките, в които изкуството се създава, представя и възприема. Тя възниква през 60-те години на ХХ век в контекста на ключови художествени и философски течения като минимализма, концептуалното изкуство и постструктуралистката мисъл. Тази критика изследва връзките между изкуството и институциите, акцентирайки върху скритите структури на власт, икономически механизми и културни пристрастия, които оформят съвременната художествена сцена.
Фокусът на лекцията ще бъде западната парадигма на институционална критика, но ще бъдат приведени и ключови примери от българския контекст. Лекцията ще разгледа и въпроса за трансформацията на институционалната критика от активен външен инструмент за съпротива към вътрешна част от институционалния дискурс. Ще бъде изследван въпросът: как критиката може да остане релевантна в свят, в който самите институции все по-често я използват като средство за легитимация?
Институционалната критика е художествена и теоретична практика, която се занимава с анализ и преосмисляне на рамките, в които изкуството се създава, представя и възприема. Тя възниква през 60-те години на ХХ век в контекста на ключови художествени и философски течения като минимализма, концептуалното изкуство и постструктуралистката мисъл. Тази критика изследва връзките между изкуството и институциите, акцентирайки върху скритите структури на власт, икономически механизми и културни пристрастия, които оформят съвременната художествена сцена.
Фокусът на лекцията ще бъде западната парадигма на институционална критика, но ще бъдат приведени и ключови примери от българския контекст. Лекцията ще разгледа и въпроса за трансформацията на институционалната критика от активен външен инструмент за съпротива към вътрешна част от институционалния дискурс. Ще бъде изследван въпросът: как критиката може да остане релевантна в свят, в който самите институции все по-често я използват като средство за легитимация?
Станимир Стоянов е куратор и изследовател в областта на съвременното изкуство. През 2024 г. печели творческа резиденция (под ръководството на д-р Джеймс Бийчам) в ЦЕРН (Женева, Швейцария) за проекта си свързан със спекулативен реализъм, а през март месец тази година заминава за кураторска резиденция в Цюрих, Швейцария, организирана от Kunsthalle 8000. Един от лекторите в първото издание на „Училище за куратори“, организирано от Музея на хумора и сатирата и Център Кристо и Жан Клод. Работил е за няколко галерии както в страната, така и в чужбина, сред които: Gagosian, Tate Modern, Sarieva / Gallery, Charta Gallery, Someth1ng. Работи по реализацията на различни проекти в България, Англия, Швейцария, Естония и Нидерландия. Има магистърска степен по „Теория на съвременното изкуство и кураторство“ от Goldsmiths, University of London.
Мастърски клас с Грегор Хилдебранд. Събитието се реализира в партньорство с Гьоте-институт България.
Понастоящем Грегор Хилдебранд живее и работи в Берлин. Той е преподавател по живопис и графика в Академията за изящни изкуства в Мюнхен от 2015 г.
Самостоятелните изложби на Хилдебранд включват Nah am Wasser, Kunsthalle Rostock, Рощок (2024 г.); A Blink of an Eye and the Years are Behind Us, Kunsthalle Praha, Прага (2022 г.); Im Sturz durch Raum und Zeit, Mies van der Rohe Haus, Берлин (2021 г.); Luft in allen Zimmern, G2 Kunsthalle, Лайпциг, (2020 г.); Der Raum ist die Miete, Almine Rech, Брюксел (2019 г.); Tönend hallt die Jugend, Kunsthalle Recklinghausen (2018 г.); In meiner Wohnung gibt es viele Zimmer, Perrotin, Ню Йорк (2018 г.); Ein Zimmer im Raum, Wentrup, Берлин (2018 г.); Urlaub im Urban, Künstlerhaus Bethanien, Берлин (2016 г.); Front Room, Музей за съвременно изкуство в Сейнт Луис, САЩ (2008 г.).
Последните му групови изложби включват Tuning in – Acoustique de l’émotion, Международен музей на Червения кръст и Червения полумесец, Женева (2024 г.); Re-inventing Piet. Mondrian and the Consequences, Kunstmuseum Wolfsburg, Волфсбург (2023 г.); Landscapes of desire, 4-то биенале на индустриалното изкуство, Хърватия (2023 г.); L’année dernière à Malmaison, Atelierele Malmaison, Букурещ (2022 г.); Blanc de Blancs, Villa Schöningen, Потсдам (2022 г.); Studio Berlin, Berghain, Берлин (2020 г.); Eine Geschichte: Zeitgenössische Kunst aus dem Centre Pompidou, Haus der Kunst, Мюнхен (2016 г.).
Произведенията на Хилдебранд присъстват в известни колекции като тази на Центъра „Помпиду“ в Париж, Колекцията за съвременно изкуство на Федерална република Германия, Колекцията на Мартин З. Маргулис в Маями и Колекцията „Бургер“ в Хонконг.
Произведенията на Хилдебранд присъстват в известни колекции като тази на Центъра „Помпиду“ в Париж, Колекцията за съвременно изкуство на Федерална република Германия, Колекцията на Мартин З. Маргулис в Маями и Колекцията „Бургер“ в Хонконг.
През 2018 г. Хилдебранд създава заедно с партньорката си, художничката Алисия Кваде, лейбъла Grzegorzki Records. През цялата си кариера той също така е курирал множество групови изложби и ръководи проектното пространство Grzegorzki Shows в Берлин от 2017 г.
„Арт Старт“ е проект на Галерия Credo Bonum и се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Дизайн: Студио ФРАНК
