Някъде другаде – Бора Петкова

Проектът на Бора Петкова има своите директни аналози в самата класика на съвременното изкуство. Ползвайки основните принципи на „обже труве” (objet trouvé – намерен предмет) авторката превръща въздуховодите в минималистични скулптури, но си присвоява също и част от тяхната същинска функция. Веднъж преосмислени като обект на изкуството те всъщност съучастват като посредници и агенти в реалната цел на Бора Петкова – да внесе градската суматоха в „стерилното” пространство на галерията. Нейният истински „реди мейд” тук е градът – с клаксоните по кръстовищата, с гласовете, стъпките и смеховете на хората, с всичко, което ни радва или дразни всеки ден. Цялата инсталация симулира вече едно друго индустриализирано пространство, което тотално преобръща стереотипните представи. Този тип компресия на смисъл във възможно най-чиста и обобщена форма е твърде характерна за почерка на Бора Петкова също като цялостната организация на пространството около една идея.

Светлана Куюмджиева

Местата, където присъстваме и другите – отдалечени места, с които сме свързани, независимо от разстоянията. Възможно ли е напълно да се отделим, да забравим една действителност, или реално тя продължава да е част от нас, да ни въздейства и изгражда. Затворените системи са невъзможни, световете – вътрешни и външни се допълват, размествайки установените територии и принадлежностите. Галерията, като транзитно поле за транспортиране на идеи, възможности и невъзможности, илюзии и предположения.Влизайки в пространството на галерията, излизаме от пространството на града…, за да се озовем пак там, от където сме излезли, в звуковата среда от познати места, без съпътстващите ги образи. Време – пространствата на града и галерията, „тук и сега” и „някъде другаде” са взаимно интегрирани. Има ситуации, които не отчитаме, защото не сме част от тях, това не ги прави несъществуващи, напротив, те могат да се окажат в непосредствена близост. В аквариума на галерията чуваме живота на града още веднъж. Ние сме система от сигнали с различна сила и непостоянен баланс, често трудно обособими, недоловими, те могат да заглъхват, но не и да изчезват.В постоянното взаимодействие на реалности и пространства, идеята за неприкосновеност, за недостъпност и бягство е относителна.

Бора Петкова