„Как да се държим с обекта”
„Как да се държим с обекта”
„Как да се държим с обекта”
изложба на Александър Вълчев
куратор: Яра Бубнова
16 май – 9 юни 2019
Всеки ден от 11:00 до 19:00 ч.
Галерия Credo Bonum, ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Бенковски“
В изложбата на Александър Вълчев „Как да се държим с обекта“ става дума за скулптура – за това, как триизмерното, съотносимо с човешкото тяло, съществува в пространството. С видимо чувство за самоирония авторът режисира своя квалифицирана, интелигентна, образована интерпретация как тези елементи, с които изкуството борави откак свят светува, могат да се държат един с друг днес.
Функциите на обекта са поверени на кашони от велпапе, добре познати на всеки, сдобивал се с „бяла техника“, за съжаление и на онези, принудени да се приютяват в тях из градовете на света.
Студената геометрия на кашона, на нещо очевидно, емоционално инертно, индустриално, произведено за да бъде употребено, а не ползвано, предизвиква автора не по-малко отколкото камъкът предизвиква класическия скулптор – подсеща за приписваното на Микеланджело описание на скулптурата като освобождаване на образа, вече скрит в каменния блок. В изложбената постановка на Александър Вълчев леките, „невинни“ кашони съумяват заплашително да се асоциират с Обелиска от „2001: Космическа одисея“ на Кубрик, дори с тясното шкафче от спортна съблекалня, в което Крис Бърдън се затваря през 1971 г. за 5 дни. Художникът представя усилията си по опитомяване на обектите, на поемащите пространство паралелепипеди. Той ги носи, мести, вдига, върти, изобразява самите тях в автопортретните си композиции.
Взаимоотношенията на човека с обемите прераства в сложен танц, в който енергията и динамиката на живото човешко тяло въвличат геометричната статика в постоянна промяна на съвместното им съществуване.
Александър Вълчев е роден през 1973 в София, България, където живее и работи. През 1998 завършва магистърска степен в НХА, специалност „Скулптура” при проф. Крум Дамянов, а през 2013 магистърска степен по „Фотография” в НБУ. През 2004 взима участие в резидентската програма на “Сите Итернатионал Дез`Ар” Париж, а през 2008 получава стипендия за специализация в ”CCN”, Грац, Австрия. Той е автор на много самостоятелни изложби, сред които: „Скулптурата като хоби” (2014) с куратор В. Млечевска и „Тухла по тухла” (2018) в галерия „Аросита”; „Нов живот” (2015) и “Ние обичаме кучетата и кучетата ни обичат” (2011) в Гьоте Институт България; „За няколко долара повече” (2012) в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство и „Реминисценции” (2005) с куратор С. Янакиева в СГХГ. Впечатление правят участията му в международни фестивали като „Дунавски диалози”, Нови Сад, Сърбия (2018); UAMO, Мюнхен, Германия (2016); Месец на фотографията, Виена, Австрия (2008); Месец на фотографията, Любляна, Словения (2007); Месец на фотографията, Братислава, Словакия (2007). Сред участията му в общи изложби се открояват: „Спорът за реалността” с куратори К. Василев, П. Цанев, С. Памукчиев, СБХ (2017); „Между етикетите” с куратор Д. Радева, СГХГ, София (2016); „Фокус България @ viennacontemporary” – куратор Я. Бубнова и В. Ножарова, Виена, Австрия (2015); „Изкуство за промяна 1985 – 2015” с куратор М. Василева, СГХГ, София (2015); „Изборът /43 изкуствоведи – 43 произведения/”, куратор Р. Константинова, куратор на проекта М. Василева, СГХГ, София (2011); „AWOL” – 2-ро Биенале за млади художници, куратор Ирина Грабован, Букурещ, Румъния (2006); „Съвременно българско изкуство” – Музей „Лудвиг”, Кобленц, Германия (2008). Негови творби са част от колекциите на НХГ и СГХГ България.
