Дни на щастието

Дни на щастието, първият по рода си проект в Източна Европа, който съчетава серия от лекции, семинари с участието на международни лектори, филмови прожекции, изложби, интерактивни акции в публичното пространство и работилници, посветени на темата за щастието. След две успешни издания фестивалът се пренася също в Пловдив и Варна. В рамките на проекта през 2012 г. беше проведено първото по рода си национално статистическо проучване за щастието при българите. Резултатите привлякоха огромен медиен интерес, а данните от анализа се използват и до днес.

2012 г. Началото бе дадено с откриването на на изложбата „Балоните на Бутан“ на Джонатан Харис в галерия Credo Bonum.
Повече за изложбата: Джонатан Харис прави свое собствено изследване по темата с балони, като се среща със 117 човека от различна възраст, пол, професии и социален статус. Американецът задава на всеки от тях пет еднакви въпроса, като иска да разбере какво ги прави щастливи, кой е най-щастливият им спомен, коя е любимата им шега, най-съкровеното желание и как биха измерили щастието си по скалата от едно до десет, карайки ги да изобразят това с брой надути балони. Така неговата „статистика“ на щастието в Бутан се преобразява в изложба, която улавя автентичната среда, както и автентични и поучителни епизоди от определяната за щастливата страна Бутан.
„Перспективи на щастието“ беше името на еднодневен семинар, посветен на щастието. Сред чуждестранните гости бяха Ванеса Кинг, която е водещ съветник по позитивна психология към фондация „Активност за щастие“ и експерт в радио и телевизионни предавания на Би Би Си, и британската преса; Шимон Еделман – професор по психология в университета Корнел, САЩ, преподавател в университети в Израел, Англия, САЩ, и Южна Корея и автор на изданието „Щастието на стремежа“. Друг интересен гост беше американката Ранди Тейрън, основател на „Проект щастие“, работила заедно с Далай Лама и автор на учебна програма по щастие, която интегрира най-доброто от позитивната психология, осъзнатост и неврология.
Посетителите на семинара чуха на живо лекцията на Лео Борманс, който е автор на „Световната книга на щастието“; Кристиян Бьорнскоу от една от най-щастливите страни в света – Дания; Андрю Кларк, съавтор на „Световен доклад за щастието“ на ООН, според който България е на последните нива по щастие в света, както и Ян От от Световна база с данни за щастието, Холандия.
Сред българските лектори беше Харалан Александров – първият социален антрополог в България, който ще говори за това какво прави българите щастливи и ще потърси обяснение защо често ние виждаме себе си като нещастен народ.
Сред събитията имаше и занимания по йога за възрастни хора, прожекции на филми, а тогава бяха създадени и двата анимирани фейсбук герои, вдъхновени от крайните човешки настроения. Техните имена бяха „Хепи” и „Хейти” – един интересен социален експеримент, олицетворяващ поведението на щастливия или сърдития човек.
В същата година се проведе и първото национално изследване за щастието при Българите, инициирано от фондация “Credo Bonum” и реализирано от института за социални изследвания и маркетинг МБМД.
Ето и някои от основните изводи:
– Българите не са нещастни, а по-скоро предпочитат да се представят за такива. Те смятат за нещастни не толкова самите себе си, а по-скоро другите около тях. Повече от половината от запитаните предпочитат да не демонстрират щастието по различни причини. 22% от анкетираните смятат, че хората не обичат да слушат за успехите на другите, 13% не споделят щастието си, за да не им завиждат, 17% – не го правят от суеверие.
– Според проучването, при въпрос колко щастливи са, така както те самите се възприемат, средната оценка е била 5,57 по скалата от 0 до 10. Запитани дали смятат за щастливи българите като цяло, анкетираните отговарят с оценка от 2,85 по същата скала.
– Любопитен факт е, че през 2012г. световната средна оценка за щастие е 5,33 – тоест по-ниска от тази, която българинът дава за себе си.
– Като най-значими фактори за щастието се посочват децата, доброто физическо здраве, добрите отношения в семейството или с партньора, душевното спокойствие, доходите.
– Като най-щастливи и удовлетворени се определят младите хора (18 – 35 години) с високо образование, живеещи в големите градове.
– Най-нещастни и недоволни са възрастните хора над 55-годишна възраст, ниско образовани от малките градове и селата.
През 2013 г. фестивалът беше организиран повторно, но освен в София, вече в Пловдив и Варна
Пловдивското издание на фестивала стартира през юни с изложбата „Подходи към щастието“ и дегустация на “кулинарната творба“ на художничката Павлина Чакърова в Центъра за съвременно изкуство в Баня Старинна. Изложбата представи от фотографии, видеа и инсталации от 21 автори от Берлин, Барселона, Виена, Вилнюс, Белград, Калифорния и ще продължи до 3-ти юли. „Подходи към щастието“ имаше за цел да ни вдъхнови да разпознаем собственoтo си щастие, или да създадем нови, може би още по-автентични и реалистични представи за него.
Събитията в рамките на Дни на щастието в Пловдив включваха уъркшопове на Art of Living на 12, демонстрация на медитативен съвременен танц, Контактна импровизация с прожекция на документален филм и йога на смеха. Програмата приключи с прожекцията на документалния филм „Happy“ на номинирания за Оскар режисьор Роко Белич.
Дни на щастието във Варна:
Дни на щастието Варна ще стартира със семинар „Щастието на децата и младежите“ и продължи няколко дни с прожекция на документалния филм HAPPY и избрани видеа на тема щастие от глобалната платформа TED – TEDx Happy Hour, както и последвала дискусия с публиката.