Петя Кокудева в „Павилион на утрешния ден“ 2

В рубриката „Павилион на утрешния ден“ 2 попитахме една от любимите ни български писателки – Петя Кокудева, как вижда живота в условията на сегашното „извънредно положение“ и кои са хубавите примери, които макар и родени под карантина, ще останат и след утрешния ден.

През 2019 г. Петя Кокудева се включи в проекта на Фондация „Кредо Бонум“ и Столична община, посветен на намаляването на хранителните отпадъци, като автор на детската книжка „Вкусни писма“ с илюстрации на художника Сияна Захариева. С богатия си и любопитен поглед към живота на хората по света, Петя разказва на децата за навиците на техни връстници от различни страни, свързани с храненето, готвенето и традиционните начини за оползотворяване на храната. Нейният пътешественически дух се усеща и в отговорите на нашите въпроси за утрешния ден.

От какво се отказахте през последните седмици?

Със сигурност не съм като индонезийците покрай река Цитарум, които, без да знаят, всекидневно поемат живак, заради страхотевичното замърсяване на водата. Те са лишени и от питейна вода, и от финансова възможност да изместят живота си другаде. Не съм и като жителите на Улан Батор – милиони бедни монголци, които зимата, при минус 30 градуса, масово горят въглища – там дихателните заболявания са ширеща се прокоба. Осъзнавам ясно привилегиите, които имам като европейка (да не кажа, глезена европейка). И евентуалните лишения са смехотворни спрямо онова, от което по начало са лишени голямата част от хората по света.

Какво ново започнахте да правите през последните седмици?

Уча нови думи на собствения си език – харесва ми да си прояснявам такива, дето съм чувала, но не знам точно какво значат. Слушам аудио книги на Ървин Ялом, американски терапевт и писател, който лековито разказва реални истории. Запалих се по инуитската поезия – издирвам и си превеждам стихотворения.

Какви позитивни тенденции ще донесе в живота ни сегашната ситуация?

Сред полезните неща, които забелязвам, е, че напоследък гласът на психолози, терапевти, изобщо изследователи на човешкото, се чува много по-често по конвенционални медии. Нормализира се сякаш надникването в тази територия и си мисля, че ползите от това ще отекнат и по-късно.

Кое е вашето най-силно лекарство в настоящото предизвикателство?

Сюжети и случки от реалния живот. Понякога слушам майка ми, която ми разказва за някое свое сложно дело (тя е съдия) или просто влизам в Уикипедия и чета в суров вид за живота на някого. Примерно как Стриндберг си мразел пиеса, която критиката възхвалявала, пък после критиката посякла текст, който му спечелил подкрепа от краля. Такива противоречиви, нееднозначни истории безкрайно ми помагат да си избистря моите житейски сюжети и да не настоявам за скована линейност там, където животът е витален в абсурда си.

Кой е положителният пример за човешко отношение или постъпка, което ще запомните от сегашната ситуация?

Една вечер съседката от първия етаж ме викна по телефона да сляза у тях. Тя живее сама. Каза, че иска да ми даде две парчета торта (тя го прави понякога, та не се учудих). Поговорихме си почти час, когато на нея не щеш ли й звънна телефонът и някой отсреща гласовито й честити рождения ден. Оказа се, че точно тоя ден става на 70, а аз не съм и подозирала. Обаче тя нямаше да ми каже – просто е искала да почерпи тайно!

Кое е първото нещо, което бихте направили, когато се завърнете към нормалния си живот?

Ще пльокна камъче в заблатеното езерце до нас. Ще си взема капучино. Ще заговоря някой непознат – да си спомня как се правеше.