Станислав Беловски в „Павилион на утрешния ден“

В началото на месец април, след броени дни, в галерия Credo Bonum щеше да се открие дълго подготвяната (заедно с кураторката Ралица Константинова) изложба на художника Станислав Беловски. Сега тя се отлага напред във времето. Ние обаче не искаме да отлагаме срещата си с него, особено сега, затова го поканихме да бъде нашият първи гост във виртуалния „Павилион на утрешния ден“ 2. Неговите колажи, посветени на Корона кризата, са сред най-силните визуални коментари на случващото се в момента. Те в най-голяма степен представят адекватната и смислена реакция на съвременния художник в динамичните времена, в които живеем.   

Кой е Станислав Беловски?    

Станислав Беловски (1976), е визуален артист, роден и базиран в София. Работи активно от петнадесет години, занимава се с живопис, колажи, фотография, дигитални колажи, инсталации, градски интервенции. Сред последните му по-значими самостоятелни изложби са Soc is not dead (Studio 54, Нощ на музеите, Пловдив 2014), Make art not friends (галерия Нюанс, София 2017). No reason to leave from the sun (Нюанс, София 2019). Сред груповите му участия от последните години се открояват Forget your past (Синтезис център, 2017), Космодрум (One Monev Gallery, 2018), както и участия в Art Revolution Taipei (2017, 2018, 2019) 

***

Как се чувствате в момента? 

Предполагам, както много други хора – поизнервен заради отменените планове, но се опитвам да видя нещата от добрата им страна. В „нормалния“ живот има твърде много разсейване, излишен светски шум, суетене и човек се уморява психически, визуално. За един художник е много важно да остава сам със себе си, с работата си, а сега, когато всички са под карантина, това е по-лесно, няма ги изкушенията.

От какво се отказахте през последните седмици?  

От разходки, пътувания и от личното си пространство вкъщи. Работата върви по-бавно в сегашната обстановка. Също така, карантината отложи дълго подготвяна изложба за неизвестно време. Въпреки че това е доста фрустриращо, опитът ме е научил, че е по-добре да се гледа позитивно на такива ситуации. Тези неща не са случайни и може би става така, за да се случи нещо по-добро. 

Какво ново започнахте да правите през последните седмици? 

Започнах да правя макет и планове на бъдещата ми къща – нещо, за което не намирах време преди. Дано един ден да мога и да реализирам тези планове.

</>

Какви позитивни тенденции ще донесе в живота ни сегашната ситуация? 

Четох, че заради спрения трафик по цялата планета, озоновата дупка се е свила. Мисля, че природата ще спечели от тази пандемия. А от там и ние. Дори си мисля, дали след като всичко това свърши, няма да е добре на всеки шест месеца да спираме за по седмица – ей-така, за да се изчисти въздухът, да позабавим малко темпото. 

Колкото до някакви позитивни промени у хората, аз съм по-скоро скептичен. Каквото и да си говорим сега за ценността на общуването, как трябва да сме по-малко консуматори, да се фокусираме във „важните неща“… твърде бързо ще се върнем към предишния си стил на живот, когато опасността премине. Иначе ще запазим добрите спомени – как сме се излежавали вкъщи, как сме си общували, а притесненията, страхът, тъгата ще забравим.

Открихте ли нещо ново за себе си, което до сега не знаехте? 

Ателието ми е вкъщи, така че за мен няма особена разлика сега с тази карантина. По-скоро трябва да мине време, за да преценя дали нещо се променило за мен.  

Кой е положителният пример за човешко отношение или постъпка, който ще запомните от сегашната ситуация?  

Примерите са много, доброволците в тази ситуация ме впечатляват най-силно. Не очаквах в България, с нашия като цяло индивидуалистичен мироглед, да има толкова много хора, готови безвъзмездно да помагат в условия на вирусна пандемия. Ще запомня по-специално едно момче, току-що завършил актьор, който след затваряне на театъра, отива доброволец в Пирогов, за да помага, с каквото може.

Имате ли прогнози за бъдещето?  

Това е много голям въпрос, светът може да тръгне в толкова различни посоки! Прогнозите може да не са много оптимистични.

Икономическата рецесия, за която казват, ще е по-тежка от тази от 2008 г., ще остави хиляди хора без работа. Но от друга страна, може би е крайно време да започнем да живеем с по-малко средства, да ограничим консумацията си, която – видяхме с паническото пазаруване на тоалетна хартия – стига до абсурдни нива… В развитите общества много хора живеят здравословно, спортуват, но независимо от всичко са много далеч от простотата на природното и естественото – а може би от това имаме повече нужда, отколкото всеки уикенд с лоукост полет към нова дестинация…

Отказахме се от много от свободите си в името на това да оцелеем. Рано или късно, този коронавирус ще се овладее, но ще дойде следващата опасност. Ще съумеем ли да възвърнем и опазим свободите, с които свързваме демократичните общества, неприкосновеността на личното пространство – или все повече ще бъдем контролирани: къде ходим, какво публикуваме онлайн, колко ни е температурата…  Ще можем ли отново да се събираме на обществени места, било то за протести или за забавления…

Тук идва и големият въпрос как ще се трансформират изкуството и културата оттук насетне. Защото е ясно, че в последвалата криза средствата за този сектор ще са силно ограничени, а и начините, по които хората се срещат с изкуството, може да се изменят. Според мен тук ни очакват големи трансформации…

Като цяло, плановете на човечеството ще се променят. Толкова искахме толкова да пътуваме до Марс, но тези седмици на карантина показват, че доста трудно се справяме с изолацията и с отказа от привичния ни начин на живот.

Кое е първото нещо, което бихте направили, когато се завърнете към нормалния си живот? 

Първото, което ще направя е да отида на разходка в природата, да видя как върви пролетта. Второто и третото ще са свързани с работата ми, с приятелите.