ОГЛЕДАЛОТО НА ВЯРАТА

Възможно ли е нашата духовност да бъде предопределена генетично? Молекулярният биолог Дийн Хеймер твърди, че може. В книгата си „Генът на Бога“ Хамер твърди, че генът VMAT2 кодира протеин, който влияе върху духовността, трансцедентността и вярата. Медийното представяне на неговата хипотеза обаче повдига въпроси относно потенциалното й влияние върху обществото и свободата на индивида.

Проектът изследва дискусията за това доколко гените определят човешкото поведение (генетична детерминация) и критикува представянето в медиите на изследванията в областта на биологията, разглеждайки различни социални, културни и религиозни гледни точки. В свят, в който социалните мрежи често печелят повече доверие от научните източници, ние бихме искали да покажем как представянето на научните изследвания в медиите влияе на отношението ни към тях, дори и това описание да няма общо със самата наука.

В работата си ние разсъждаваме около проблематичното бинарно противопоставяне на дух/материя и култура/природа или въпросът дали носителят на духовното е материята или че дух и материя са напълно разделени.

За да засегнем централния въпрос за „въплътяването“ на гена в тялото, както и ожесточеното бинарно противопоставяне на „природа“ и „култура“ в медиите, ние решихме буквално да ги илюстрираме. Така създадохме нашите „Генетично модифицирани трансцендентални дрожди“. Чрез генетично модифициране на един първичен организъм с „божествения ген“, ние искахме да създадем един символичен образ, но и биологичен обект, който да представи това противопоставяне, за да разкрием проблемите, които виждаме и да провокираме критично мислене.

БОРЯНА РОССА
(р. София, 1972)

Боряна Росса е художничка и кураторка, която работи в областта на електронните изкуства, киното, видеото, биологическото изкуство, пърформанса и живописта. Родена е в София, 1972 г. Завършила е докторска и магистърска степен по електронни изкуства от университета Ренселаер, Трой, Ню Йорк (Rensselaer Polytechnic Institute, Ню Йорк), а така също и магистърска степен специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия, София при професор Димо Заимов. В момента Росса е професорка в департамента по Кино и медийни изкуства в Сиракузкия университет, Ню Йорк, резидент-художничка в био-лабораторията на Д-р Хайди Хенли в същия университет, консултантка на Европейски следвоенен форум за съвременно изкуство (EPCAF), членка на международното киберфеминистко общество FACES.

Основен фокус на нейната работа са теми като полът, тялото, технологиите и транс-националната идентичност, разглеждани през призмата на киберфеминизма.

През 2004 г., заедно с художника и режисьор Олег Мавроматти, Росса създава УЛТРАФУТУРО – международна група от художници, чиято основна тема е социалното влияние на науката и технологиите.