ЧАСТ 2

И така дойде идеята за „хляба и изкуството за социална промяна”: докато бях на поклонение по Светите Земи през 2008 г. разбрах, че името Витлеем означава на еврейски „дом на хляба („бет лехем” ) и ме осени идеята, че именно това може да бъде същността на мечтания сетивен „дом на културата” – „дом на хляба”, който да обединява всякакви хора около месенето и споделянето на топъл хляб. Наистина, кое е най-универсалното, приятно и обичано от всички нещо, чието приготвяне да не изисква специални умения, но да е и артистично изживяване? Предположих, че  това е месенето на хляб и украсата на празнични пити, и онзи 9 май 2009 г. старият дюкян за зеленчуци ми се стори точното място където „научната хипотеза” можеше да се изпробва.

Девети май, освен Ден на Европа, се оказа денят на Св. Христофор и вторият най-важен празник на Св. Николай Чудотворец (пренасяне на мощите му в гр. Бари, Италия) и Св. Пророк Исая, предсказал въплъщаването на Бога. Името Христофор значи на гръцки „носещ Христос” и тъй като символът на Христос е хлябът, в определен смисъл името обозначава хората, които носят (по най-различни начини, и на ръце и в душите си) хляба като духовен заряд в многото му измерения. Св. Христофор и Св. Николай са покровители на пътуващите и явно неслучайно модела на Хлебната Къща пропътува за две години 6 континента и се изтъка мрежа от побратимени къщи в над 12 страни (България, Бразилия, Израел и Палестина, Италия, Египет, Перу, Румъния, Русия, САЩ, Южна Африка, Южна Корея, Япония). В България Хлебната Къща в Габрово заквасва около себе си подобни сродни средища (в Русе, Златарица, Варна, София) и през 2011г. в 3-4 града организации и ентусиасти подготвят още Къщи.

Разказвах за идеята неформално на различни хора, с които се срещах, най-вече по световни конференции, където представях или академичните ми разработки за доктората или проекти на Международния Съвет на Самодейните Средища, и винаги се оказваше, че това което най-много заинтригуваше хората бяха не големите мрежи членки на Международния Съвет, а малката Хлебна Къщичка в Габрово! За пореден път осъзнавах, че Христос не случайно си е избрал хляба – хлябът докосва у всеки нещо топло, невинно, добро!

В различни страни местни организации поеха да развият такива средища, а за да разпознаете една Хлебна Къща, в която и да е страна (освен, че използва общото лого) тя съчетава хляб и изкуство: Хлебната Къща е средище, социален-културен център и понякога пекарна, която в стопанската си част се превръща все повече в модел, който наричам „социален френчайз“, и в това пространство най-различни хора се събират всяка седмица или в месеца да месят, пекат и споделят заедно хляб като изкуство и духовно изживяване. Хлябът е артистично украсен или се прави с традиционните православни дърворезбовани просфорни печати в Хлебните Къщи, които се намират в такъв контекст. Тези Хлебни Къщи, които нямат християнска връзка, запазват духовния пълнеж на мястото от творенето на изкуствата, които съпътстват месенето - от местни занаяти до музика, танц и театър. И макар Хлебните Къщи да са сред разнородни културни традиции,  свързващата мрежите нишка е винаги месенето на хляб от много хора заедно ...страни, пещи и къщи, в които всички сме трохи от общия хляб...

Panis nostrum: credo bonum...

За хляба и вярата в доброто...


Повече за авторката:

Надежда Савова е родена през 1983 г. в София, завършва Италианския лицей в Горна Баня. През 2002 г. заминава да учи със стипендия в САЩ в Университета „Фърман”, специалност „Международни отношения и Испанска филология”. Прекарва по различни програми 5 семестъра (всеки по близо 3 месеца) в различни латиноамерикански страни за академични проучвания смесени със стажове и доброволческа социална дейност. В момента готви докторантура по културна и социална антропология в Принстънския университет, САЩ, където проучва темата за сравнителни културни политики за социално развитие чрез изследване на социалното влияние на сродните но и различни мрежи от общностни културни центрове в България (читалищата), Бразилия (точки на културата/ pontos de cultura) и в Куба. Работила е като като консултант-експерт към сектора по Нематериално културно наследство на ЮНЕСКО в Париж през 2008 г. През 2008 г. създава мрежа от читалища и организации, която регистрира като нестопанска организация в България с името Международния съвет на самодейнитесредища, International Council for Cultural Centers (I3C), която към момента обединява над 50 страни и спомага за развиването на проекти и програми на обмен между тях. През декември 2009 Надежда създадава заедно с местни доброволци и ентусиасти в Габрово в дома на своята прабаба вид читалище/културно-кулинарен център наречен Хлебна Къща „Св. Христофор”, която вече вдъхнови около себе си къщи в различни страни със своята простичка, но иновативна методика на „Хляб и Изкуство за Социална Промяна”, която надгражда над разработената в Латинска Америка методология на изкуство за социална промяна (Latin American Network of Arts for Social Change), член на Международния Съвет. В момента Надежда Савова преподава курсове по социално развитие чрез изкуство и култура, сравнителни културни политики, социално предприемачество и социални дейности в катедрите по Социология и Културология на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” и в Габровския Технически Университет.