Земеделците да плащат на пчелари за опрашване на културите

Земеделци плащат на пчелари за опрашване на културите им. Примерът е масова практика на Запад, но от скоро такава практика има и на места в България. Подробности разказа пред Фермер.БГ доц. Юлиян Станчев, председател на Областния Пчеларски Съюз в град Плевен:

Доц. Станчев, наскоро от областния пчеларски съюз в Плевен връчихте на министър Танева декларация с искания на пчеларите? Кои са основните от тях?
Предложението, което предоставихме на министър Танева обхваща 13 направления, 13 точки. Първото предложение, което от много години даваме, e да се осигури подпомагане на всички регистрирани пчелни семейства, тъй като всяко пчелно семейство има еднакъв принос към опрашването на дивата природа и на земеделските растения. Но за съжаление в програмите в миналия период, а и в следващия е предвидено държавно подпомагане само за земеделските производители, което лишава останалите производители с регистрирани пчелни семейства и те не могат да получават никаква субсидия.

Каква част от пчеларите са регистрирани като земеделски производители?
Около една трета са регистрирани като земеделски производители. Тези, които участват в програмите, задължително трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители.

До колко индустриалното зърнопроизводство влияе на пчелите?
Да, това е друга тема, която сме засегнали в писмото си до министър Танева. Една от причините за намаляване на броя на пчелните семейства и дори за изчезването им, е диетата, на която са поставени пчелите заради земеделските култури, които заемат големи площи и не са медоносни. У нас този проблем също съществува. По данни на агростатистиката близо 60% от обработваемата земя на България е заета от зърнени култури. Върху тези площи пчелата не намира храна и е лишена от паша.

Във връзка с липсата на паша имате ли конкретни предложения?
Да, ние предлагаме да се увеличат площите, залесявни с медоносна растителност. Други страни като Румъния, Унгария имат големи традиции и постоянно се увеличават площите, заети с акация и липа. У нас площите, особено в равнинната част, са много малко. За Плевенска област само 3% от територията на областта е заета с горска растителност. Ние предлагаме онези терени, които са ерозирали и са ниско продуктивни и някога са били към горския фонд, да бъдат върнати към горския фонд и да бъдат залесени с медоносна растителност – акация и липа, което да осигури естествена паша и освен това да се възстановят тези терени.

Давате едно интересно предложение за опрашването и по-точно плащане на опрашването от страна на арендаторите. Разкажете малко повече за тази практика и къде се прилага тя?
Да, многократно сме отправяли това предложение. В развитите страни в Западна Европа в САЩ, повече от половината от дохода на пчеларите идва от заплащане на опрашването от земеделци, които отглеждат медоносна растителност. У нас такава традиция няма. Ние многократно сме отправяли предложения към МЗХ първо да се проведат образователни програми и други мероприятия, с което да се насочат земеделци, онези които произвеждат най-вече слънчоглед, рапица и др. медоносни растения, да осигурят заплащане на пчеларите, с което да се повиши добивът. Както е извесно опрашването повишава поне с 50% добива – и зърнопроизводителите ще имат полза, и пчеларите ще имат полза. Трябва да има взаимност между земеделие и пчеларство. Но у нас на отделни места само земеделци заплащат опрашването.

Все пак има такава практика в България?
Тук в нашия район има в някои села, където се заплаща опрашването. Например кооперацията в село Върбица заплаща по 15 лв. на кошер плюс осигурен транспорт на кошерите до пашата.

Как постигнахте този консенсус?
Трудно! Чрез представяне на много доводи, на много информация от развитите страни, особено от Съединените щати, където земеделци сключват договори, даже още като студенти учат как се сключват договори с пчеларите. И нещо повече – те осигуряват не само заплащането, товаренето, разтоварването на пчелните семейства на кошерите, но и търсят пчеларите. Декември месец всички сключват договори, защото е немислимо производството на плодове и зеленчуци без опрашване.

Как приключва зимата за пчеларите?
Рано е още да се каже. По-скоро през пролетта, през април броим пчелните семейства, защото през март и април отпадат най-много пчелни семейства по различни причини. За миналата година около 50 000 са загубите на пчелните семейства, 10 000 са от отравяния, това е все още един много голям проблем, тъй като на места има отравяния. Посрещнахме със задоволство промяната в закона на защитата на растенията, с което се забрани използването на авиация, но дори и с наземна техника, пак има проблеми на места.

Автор: София Белчева

Източник: Фермер.БГ (със съкращения)