Нови данни за вредата на неоникотиноидите

Наскоро учени публикуваха резултатите от свое 4-годишно изследване за интегрирана оценка на ефекта на системните пестициди – главно неоникотиноидите, но също така и фипронила. Тези пестициди, въведени в масова употреба през 1990-те години, бяха приветствани като ново поколение химически вещества с много ниска токсичност за гръбначните животни.

Все по-голям брой проучвания обаче затвърждават подозренията, че тези пестициди са виновните за т. нар. синдром на празния кошер. А намаляването на броя на пчелите е достатъчно, за да надигне опасенията, че при липсата на опрашване на културите човечеството може да се окаже лишено от хранителни доставки.

Шокиращите открития

Екипът на WIA е анализирал над 800 съществуващи проучвания, опитвайки се да намери връзка между различните констатации, и е публикувал изводите си в заключителен преглед на това как системните пестициди взаимодействат с околната среда. Много от констатациите са шокиращи.

Концентрациите на тези химикали, натрупана във водите, надвишава нивата, одобрени като безопасни от регламентите за приложение на пестициди. Много от видовете, участващи във важни връзки в ниското ниво на хранителната ни верига, са изложени – по множество пътища – на този коктейл от химикали, които действат заедно.

Дъждовните червеи са най-силно изложени, следвани от пчелите и пеперудите. Сладководните охлюви и водните бълхи, важни за водната хранителна верига, също са силно изложени. И, въпреки че неоникотиноидите като цяло се считат за безопасни за гръбначните животни, птиците и влечугите вече са изложени на риск от последиците от натрупването на системните пестициди.

Учените отбелязват, че профилактичната употреба на пестициди „съперничи“ на системната употреба на антибиотици и злоупотребата с тях. И в двата случая химикалите „се дозират“ и пускат в околната среда, причинявайки реални проблеми в стремежа ни да избегнем потенциални проблеми. Освен това обаче неоникотиноидите оставaт много дълго в почвата – понякога години. Това означава, че концентрацията им се увеличава с течение на времето. Още по-лошо е това, че някои от продуктите на разграждането им са по-токсични от оригиналния продукт.

Източник: GreenTech.bg