Къде отива боклукът на София? | CredoBonum
Е

Къде отива боклукът на София?

Всички хора в големия град имат една обща черта. Произвеждането на отпадъци. Всеки ден, даже всеки час, дори и най-екологично настроеният човек в София се опитва да скрие визуалните доказателства за своето съществуване в кофата. Някои го правят и извън кофата, но това е една тема, с доста по-натрапчива миризма от всичко, което ще прочетете по-долу.

Много от гражданите на София изхвърлят своите отпадъци в така наречения „общ боклук” – металните контейнери на Столична община, например. Но знаят ли какво се случва после?

Тъй като отдавна се интересуваме от проблемите на консуматорското общество, имаме специално отношение към отпадъците. Основно към пластмасовите, които намираме за най-упорити и опасни. И затова преди няколко дни, екипът на „Credo Bonum” започна седмицата с една необикновена разходка в покрайнините на София, а по-точно в „Столично предприятие за третиране на отпадъци” (СПТО) или както го наричаме разговорно (макар и не съвсем правилно) – „Заводът за боклук”. Впечатлени от цялото преживяване, стигнахме до заключението, че както и ние досега, сигурно и повечето софиянци, дори и не предполагат къде отива боклукът им.  Дойде моментът, в който неприятното сметище в „Суходол” е погребано под новозасадена гора, за да отстъпи място на едно супер-модерно пространство за третиране на отпадъци.

Знаете ли, че:

1. Над 60% от общия боклук на София се оползотворява. Това става след ръчно сепариране и разделяне на годните за преработка суровини. Въпреки това проблемът с пластмасата остава, защото всяко изделие може да бъде рециклирано ограничен брой пъти. След това пластмасата остава негодна за преработка и възможностите за третиране са ограничени.

2. Цели 19% от общият боклук са найлонови торби. Това е изключително голям процент, който е и индикация за честата употреба на тези пластмасови еднодневки в България.

3. Биологичните отпадъци, които се смесват с останалия боклук често ограничават възможностите за рециклиране. Затова е важно да не изхвърляме храни с общите отпадъци. Вместо това може да погледнем на биологичните отпадъци – развалените плодове и зеленчуци, техните обелки, „зелените” отпадъци като шума, окосена трева и други, като на една потенциална екологична суровина, която днес е популярна с наименованието „компост”.

 

4. Предприятието има супер модерни съоръжения за произвеждане на компост  и  течен или обезводнен  ферментационен продукт. Това са екологично чисти суровини за подхранване на почвата, които на практика биха могли да бъдат безплатни или много евтини. Разделно събраните хранителните отпадъци, които попадат в „завода” преминават през механично сепариране от опаковките (ако има такива), а след това преминават през процес на анаеробно разграждане (метаногенеза) за получаване на биогаз и течен ферментационен продукт.  Постъпващите зелени отпадъци се раздробяват, разместват се и  по естествен път се преработват до получаването на фина, подхранваща почвата субстанция, която прилича на пръст.

5. Полученият при процеса на анаеробно разграждане биогаз се изгаря, при което се произвежда електро и топлоенергия, които се включват обратно в производствения цикъл, или в системата на ЧЕЗ

Важно е да знаем, че в общия боклук не трябва да се изхвърлят лекарства и медицински отпадъци. Научихме как и къде може да става това. В сайта на столична община има график за мобилните пунктове, в които може да изхвърлите лекарства с изтекъл срок на годност.  https://www.sofia.bg/waste

Ако не искате да гледате тоалетната чиния на съседа, положена до контейнерите в продължение на цяла седмица, можете да споделите с него, че строителните и едрогабаритни отпадъци също се изовзват по график, публикуван на същия адрес. Това важи за електроуредите, с които е време да се разделите и се прави в градовете в целия свят.

Погледнахме боклука на София отблизо, за да разберем много за жителите на града. Независимо от модерното предприятие за третиране на отпадъци, отговорността остава задача за хората – да консумираме толкова, от колкото имаме нужда и да не забравяме, че пластмасата никога не се разгражда напълно и рано или късно попада в океана.  

 

Текст: Mila Stnv

Коментари